Брой 1
ОСТАТЪЧНАТА СТОЙНОСТ В АМОРТИЗАЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
Доц. д-р Живко Бонев
Дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор
Ключови думи
остатъчна стойност; счетоводна политика; амортизационна политика
Резюме
Счетоводната политика представлява съвкупност от принципи, изходни предположения, концепции, правила, бази и процедури, възприети от предприятието за отчитане на неговата дейност и за представяне на информацията във финансовите отчети. Един от компонентите ѝ е амортизационната политика. В определен момент отделни активи могат да се окажат ненужни или негодни за използване и предприятието трябва да се освободи от тези активи. В тази връзка са разгледани понятията освобождаване, брак и ликвидация. При освобождаването от част от негодните за използване в предприятието активи се получават приходи. Възможно е да има и разходи. Именно стойността на приходите или на положителната разлика между приходите и разходите е „остатъчната стойност” на актива. Остатъчната стойност е част от стойността на актива, която ще се реализира при освобождаването от него и не следва да се пренася в себестойността или издръжката на предприятието и трябва да се определя още с придобиването на нетекущия актив. Тази стойност зависи от много фактори. Определянето на размера на остатъчната стойност по своята същност е прогнозна дейност, която изисква използването на много данни. Определя се към датата на изтичане на полезния живот на актива. Това, обаче, предизвиква затруднения. Предвид характера на остатъчната стойност счетоводните стандарти не предвиждат задължителното ѝ определяне. Неопределянето на остатъчната стойност предизвиква: * начисляване на амортизациите, включително и за данъчни цели върху по-висока амортизируема стойност; * увеличаване на амортизационните разходи – счетоводни и данъчни; * намаляване на финансовия резултат; * деформиране както на финансовия резултат, така и на корпоративния данък чрез изместване във времето. Ако посоченото съчетаем с обикновеното приемане на данъчните амортизационни норми и като счетоводни, това става чувствително. Посоченото предполага в амортизационната политика да се предвиди подходът при предварителното определяне и оценяване на остатъчната стойност на активите, да се предвидят факторите, които ще се вземат под внимание. При всички случаи това ще бъде една предварителна, приблизителна оценка. На тази основа следва да се предвиди периодичното проверяване на тази приблизителна оценка на остатъчната стойност и евентуалното ѝ коригиране. Всичко посочено показва значимост на този въпрос при по-големите предприятия, притежаващи активи с висока стойност. При извършване на независим финансов одит на всяко предприятие одиторът дава становище относно приложената счетоводна политика и качествата на финансовия отчет. При тази проверка следва да се обхване и въпросът за остатъчната стойност. Тя винаги следва да се третира заедно с полезния живот на активите. Едновременно трябва да се има предвид, че основната част от предприятията у нас са малки.
JEL Класификатор
N/AСтраници
10Свали като (0,41 MB)