От ИДЕС
01 март 2022
Голяма част от света е засегната от решенията на Конференцията на ООН по изменението на климата през 2021 г., където беше приет пакет от действия, които целят да повишат прозрачното отразяване на напредъка към намаляване на въглеродните емисии. Бяха поети ангажименти от правителствата и бизнеса, които ще доведат до нови изисквания за докладване на устойчивост от компаниите и повишаване на отговорността на техните управителни органи. Очакванията на инвеститорите са за по-задълбочена и съпоставима информация относно социалното и екологичното представяне и въздействие на компаниите. Сравнимата информация и докладване на елементите на устойчиво развитие ESG (околна среда, социално и корпоративно управление) се счита за ключов компонент за успешното справяне с изменението на климата и очакванията са да има същото качество като финансови отчети. Това ще изисква усилия за издаване на глобални стандарти, съгласно които компаниите да отчитат своето екологично и социално въздействие.
Отчитането на ESG ще има ефект не само върху бизнеса, но и върху независимите одитори, чиято функция за осигуряване на качеството на информацията за устойчивост на одитираните компании пред инвеститори, заинтересовани страни и регулатори придобива много важно значение, като част от борбата с изменението на климата и е един от начините, по които компаниите ще бъдат държани отговорни за своите ангажименти.
Досега определено можем да кажем, че Европейският Съюз е на върха на играта, когато става въпрос за докладване за устойчивост. На 21 април 2021 г. Европейската комисия (ЕК) публикува предложение за Директива за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD). Подкрепяйки изцяло целите на Зелената сделка на ЕС, Директивата ще изисква от предприятията да разкриват повече, по-целенасочена, по-надеждна и дигитализирана информация, като основа за вземане на решения от инвеститорите.
С това законодателство, таксономията на ЕС и Регламента за оповестяване на устойчиви финанси ще се гарантира, че компаниите оповестяват цялата необходима информация за това как управляват своите екологични и социални предизвикателства. Това е от основно значение за постигането на устойчива икономика.
Предложението за CSRD има за цел да замени настоящата Директива за нефинансово отчитане (NFRD). Новата Директива изисква компаниите да разкрият как техните стратегии за устойчивост и дейност са в съответствие с ограничаването на глобалното затопляне до 1,5C и как те допринасят за собствените цели на ЕС за климата.
Компаниите във всички сектори ще оповестяват по-задълбочена информация за това как от една страна климатът и обществото влияят на собствения им бизнес (рискове и възможности – перспектива „отвън навътре“) и от друга въздействието, което компаниите имат върху хората и околната среда (перспектива „отвътре навън“).
CSRD ще се прилага за всички големи компании и за всички листвани дружества (с изключение на микро-дружества), които се управляват от правото на ЕС или са установени в държава членка на ЕС, като отпада и прагът над 500 служители. Това представлява драстична промяна, като оценките са за около 50,000 компании, които ще трябва да докладват, в сравнение със сегашните 11,000 по NFRD. По груба оценка, в България над 800 компании биха били задължени да докладват.
Нефинансовата информация за устойчивост ще трябва да бъде оповестена в управленския доклад вместо в отделен доклад за устойчивост. Това ще помогне за подобряване на интегрирането на информацията за устойчивостта (нефинансова) и финансовите оповестявания и ще позволи на потребителите да имат директен достъп до информация за устойчивост.
За да се съобрази с Директивата, бизнесът се нуждае от подходящи стандарти за отчитане на устойчивостта. Европейската консултативна група по финансово отчитане (EFRAG) ще отговаря за разработването на тези стандарти, като очакването е проектът на стандарти да е готов през четвърто тримесечие на 2022 г.
Големите компании, които отговарят на гореспоменатите изисквания, ще трябва да спазват стандартите от 1 януари 2023 г. нататък. За МСП Директивата предлага отчитането да стане задължително три години по-късно, т.е. те ще трябва да докладват от 1 януари 2026 г.
Комисията предлага разработването на отделни, по-опростени стандарти за МСП, които включително и МСП, които не са регистрирани на борсата и не са в обхват на CSRD, могат да приложат доброволно.
ЕК подкрепя инициативи на Г-20, Г-7, Съвета за финансова стабилност и други за разработване на глобалните стандарти за отчитане на устойчивост. Това ще изисква конструктивно двупосочно сътрудничество между EFRAG и съответните международни инициативи.
Инвеститорите изразяват необходимост от предоставяне на увереност от независими доставчици на услуги за увереност, за да се засили надеждността на отчетите за устойчивост. В тази връзка, Директивата ще изисква на този етап „ограничена увереност“ по отношение на докладването за устойчивост с тенденция да се премине към „разумна увереност“ като крайна цел, например за период от три до пет години.
Директивата ще изисква от компаниите да изготвят оповестяването за устойчивост в XHTML електронен формат, в съответствие с Регламента за ESEF, което ще направи информацията достъпна в бъдещата база данни за европейска единна точка за достъп (ESAP).
Директивата е сред топ приоритетите на френското председателство на ЕС, като очакванията са да бъде имплементирана от страните членки на ЕС до края на 2022 г.
(Информацията е подготвена от Емил Василев и е представена на среща с членове на ИДЕС)