0
N/A
Предприятията, прилагащи МСФО, ще трябва да променят отчитането на лизинговите договори при прилагането на новия стандарт МСФО 16 Лизинг и това основно засяга лизингополучателите/ наемателите. МСФО 16 премахва разграничаването на лизинговите договори при лизингополучателите на оперативен и финансов лизинг и въвежда модела на актива с право на ползване, при който се признават почти всички лизингови договори в отчета за финансовото състояние. В студията се поясняват новите изисквания за счетоводното отчитане на лизинга при лизингополучателите съгласно МСФО 16 и се дават насоки за тяхното практическо прилагане. Акцентира се, че в обхвата на стандарта са както договорите за лизинг по чл. 342 от ТЗ, така и наемните договори по чл. 228 от ЗЗД, доколкото от счетоводна гледна точка двете понятия са равностойни, тъй като тяхното третиране е еднакво и неутрално по отношение на правната страна на договора в съответствие с принципа предимство на икономическото съдържание пред правната форма. В това отношение няма разлика с МСС 17. Затова термините „лизинг/наем”, „лизингополучател/наемател” и други подобни са с еднакво значение по смисъла на стандарта. Балансовото отчитане на всички лизингови договори се очаква да подобри сравнимостта на финансовите отчети на лизингополучателите, но то няма да отразява реалната икономическа същност и различията между лизинговите договори при лизингополучателите.
Свали като (0,4 MB)