0
Лизинг; активи и пасиви по отсрочени данъци; временни разлики; МСС 12; МСФО 16
Целта на настоящата статия е да се изследват изискванията за признаване и оценяване на активи и пасиви по отсрочени данъци във връзка с прилагането на изискванията на МСФО 16 за счетоводно третиране на договорите за оперативен лизинг, пречупени през призмата на действащото у нас данъчно законодателство. За постигането на тази цел първо се акцентира върху един принципен проблем, който се поражда от различната философия, възприета в данъчното и счетоводно законодателство у нас по отношение на данъчните временни разлики и отчитането на отсрочените данъчни активи и пасиви. Обосновава се тезата, че този проблем стои в основата на трудността за предлагане на еднозначно и конкретно решение на изследвания проблем. Достига се до извода, че до внасяне на необходимите промени в МСС 12 достоверното представяне на данъчните ефекти от този вид сделки налага необходимостта от допускането, че данъчно признатите суми по договорите за оперативен лизинг отразяват използването на актива с право на ползване. Всяко друго решение или би изкривило действителните финансови резултати на предприятието, или би било в противоречие с формалните изисквания на МСС 12.
Свали като (0,24 MB)