0
МСФО 15; телекомуникационни компании; активи по договори с клиенти; пасиви по договори с клиенти; модел за признаване на приходи; коефициент за консерватизъм на Грей; анализ на съдържанието (content analysis); Концептуална рамка
Основната цел на статията е да се извърши критичен анализ на част от концепциите и идеите в МСФО 15, както и емпирично да се тества прилагането му във финансовите отчети на определени целеви групи от български предприятия, прилагащи МСС/МСФО. Изследвани са две извадки от български предприятия: първата обхваща девет дружества от различни отрасли (вписани в списъка на големите данъкоплатци и осигурители), а втората – четирите най-големи български мобилни оператора. Анализът е извършен с помощта на количествени и качествени подходи като: индекса на консерватизъм на Грей на базата на собствения капитал и печалбата (Gray’s Conservatism Index) и промяната в неговите стойности в резултат от приемането на МСФО 15; аналитичен преглед на по-съществените изисквания на МСФО 15, както и анализ на съдържанието (Content Analysis) на изследваните финансови отчети. Резултатите от извършеното изследване показват, че за предприятията от първата извадка МСФО 15 не оказва значително влияние върху тяхното финансово състояние и финансови резултати. Прилагането на МСФО 15 е от съществено значение за мобилните оператори в България, но сложността на неговото прилагане (поне първоначално) създава трудности за предприятията. Резултатите от прилагането на индекса на консерватизъм на Грей показват, че приемането на МСФО 15 има положителен ефект върху печалбата и води до нейното увеличаване. На тази основа се заключава, че отмененият МСС 18 Приходи е „по-консервативен“ от МСФО 15. Стига се и до извода, че доминирането на концепцията за бизнес модел при признаване на приходи според МСФО 15 води до намаляване на сравнимостта на информацията във финансовите отчети, особено между предприятията от различни отрасли.
Свали като (0,27 MB)