0
N/A
Разработката е посветена на нормативните и професионални промени в областта на счетоводството и одита и на някои нерешени въпроси. Чрез кратък преглед на възникването и развитието им са очертани целта и предназначението на отчетността и одита, за да се стигне до днешното разбиране за тях. Независимо от всичко през 2002 г. възниква грандиозен скандал, последван и от други. В България също има такива негативни събития, но със значим отзвук и реакция е обявяването в несъстоятелност на Корпоративна търговска банка. В резултат на тези събития силно е разклатено общественото доверие в достоверността на информацията, съдържаща се във финансовите отчети, доверието към отчетността и особено към ролята на независимия финансов одит. В отговор още през 2002 г. в САЩ започна засилена държавна регламентация и повишени професионални изисквания, насочени предимно към одиторската професия. За съжаление, няма огласен анализ на причините, а вината се хвърля върху одиторите. Опитите на отделни автори за по-задълбочено анализиране са съвсем бледи, закъснели, недостатъчни. Фактите показват, че одиторите не са свършили своята работа съобразно очакванията на заинтересовани обществени кръгове. Но въпросът е защо е така? Кои са причините? Само одиторите ли са виновни? Много въпроси без удовлетворителен отговор. Обществените реакции касаят качеството на отчетната и на одиторската дейност. В тази връзка е изяснено понятието качество на база ISO 8402, което характеризира ефективността на извършваните дейности. Пледира се за по-широкообхватно и обвързано разглеждане на въпросите. Те са свързани и насочени към качеството на отчетната и одиторската дейност. Следователно и промените трябва да бъдат в тези области. Комплексното им влияние предполага и комплексни, взаимосвързани промени, за което трябва да има стратегия. Частичното решаване е неефективно. Промените у нас започват в законодателната област: с наличието на много положителни решения, но и празноти, неточности, пресилени решения и пр. Адмирират се положителните моменти в новия Закон за счетоводството относно категоризирането на предприятията и групите; прилаганата счетоводна база; задълженията на ръководителите на предприятията; определянето на предприятията от обществена значимост и пр., което ще окаже положително влияние върху качеството на финансовите отчети и косвено върху одита. Те показват начало на съобразяване с условията в България. За съжаление, със закона се регламентира счетоводството като дейност, но не се регламентира професията на изпълнителите на тази дейност. Изискванията за т.нар. „съставители на отчети” са неуспешни, неподходящи особено когато касаят външни за предприятието лица. Освен това тези съставители не носят никаква отговорност. Не е възможно при слаби счетоводители, които работят зле, или добри, умело използващи възможностите да се заобиколят изискванията, одиторът да разкрие всички тези недостатъци. Пледира се за регламентирането и на счетоводната професия. Някои функции би могло да се поемат и от ИДЕС. Третира се и мястото на счетоводните стандарти. Застъпва се тезата, че стандартите по принцип са продукт на миналото, на опита, на практиката. Международните стандарти са създадени при едни условия и при глобализацията същите, чрез т.нар. хармонизиране, се налагат и при други условия. В тази връзка се прави кратък анализ на структурата на предприятията в България, на база зает персонал, където 45% от предприятията нямат нает персонал, 47% са предприятия с персонал до 10 души, 4% са предпрития с персонал до 250 души и други 4% са големи предприятия с персонал 250 и повече души. Това показва несъответствието им на условията у нас. На тази основа се подкрепя и адмирира дадената възможност за по-широко прилагане на Националните счетоводни стандарти, за което е приет и нов стандарт – 42 Прилагане за първи път на Националните счетоводни стандарти. Счита се, че е необходимо те да бъдат подходящо преработени. За някои от тях това е направено с надежда това да продължи. По отношение на одита дълго е действал законът от 2001 година. Новият закон влезе в сила едва през декември 2016 г., но повтаря и задълбочава слабите страни на отменения. Относно професионалните одиторски стандарти национални такива няма и изцяло се приемат международните. В одиторските стандарти и закона е отразен англосаксонският одиторски модел, който не съответства на структурата у нас. Причината е в тяхното прилагане в процеса на хармонизиране. Регламентацията трябва да се съобразява с конкретните условия и характера на дейността, която се регламентира. В тази връзка е изяснено понятието „хармония” и неправилното му прилагане, подкрепено с текстове от МОС 200 и пр. Изразено е мнение как трябва да се разбира хармонизирането при одита, а именно: като осъществяване на различни, съобразени с конкретните условия, действия, при спазване на едни и същи принципи и подчинени на една обща цел. Кратък анализ характеризира одита като творческа дейност. Обърнато е внимание на връзката на този характер и организацията на одита и специално разпределението на рутинните и творчески действия между одитор и сътрудници. Поради някои принципни разминавания с логиката и правилата в практиката се допускат неоправдани отклонения, водещи до уронване престижа на одиторската дейност. Затова се предлага определен регламент в тази насока. Пледира се също, че стандартите не трябва да ограничават творческата дейност. Въвеждането на одита в точни рамки води до стремеж да се доказва формално, че това е изпълнено, без значение какво е качеството на изпълнението. Направен е известен преглед и анализ на понятието “професионална оценка” и неговото приложение. Обърнато е внимание, че адекватната преценка дава характеристика на обекта, но правилността сочи и каква е квалификацията на одитора. Наличието на лоши резултати явно е плод на неправилни професионални оценки и показва наличие на слаби страни в подготовката на одиторите, организацията на обучението, което трябва да се подобри. Този момент не е добре обхванат. Не се засяга качествената страна на подготовката. Третират се дисциплини, а не творческо прилагане на придобитите теоретични знания. На одита са необходими мислещи и можещи специалисти, които могат творчески да прилагат изискванията във всеки един конкретен случай. Тук ролята на професионалните организации и особено на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори би трябвало да бъде много голяма, но не като поеме провеждането на изпитите, а като въздейства за качественото им изменение. Анализирана е връзката одитор – потребители на финансовите отчети, която се осъществява единствено чрез одиторския доклад. Досегашната му форма е неподходяща и на практика докладите са почти еднакви. Потребителите най-често вземат своите икономически решения без наличието на достатъчна и сигурна за нуждите им информация. На тях все повече им трябва съществена информация, която е от практическо значение за тях. С цел решаването на този проблем са промените за разширени изисквания от съдържателно и от структурно естество, акцентирано към предприятията от обществен интерес. Това е добро разчупване на съществуващото стандартно ограничение, което може да се прилага от страна на одиторите и при други клиенти. Разглежда се и доста нашумелият, макар и не най-важен, въпрос за ротацията. Изразено е мнение, че по-дългият период на работа с даден клиент дава възможност одиторските констатации да са по-точни, обосновани и адекватни. С ротацията положителната страна на продължителната работа се прекъсва. Новият одитор започва отначало. Двата въпроса са еднакво важни и трябва да се намери оптимално решение. Фактите обаче показват липса на единно мнение. Много страни са възприели максималния срок. В България без аргументация се възприемат колкото се може по-кратки срокове, което ще води до влошен и оскъпен одит поне при всяка смяна на одитора. Обръща се внимание и на неравнопоставеността на индивидуалната практика с одитиране от одиторско предприятие, вместо подходът да бъде еднакъв. Посочена е и негласната ротация чрез ежегодно провеждане на избор на одитор, особено при заверки с резерви или бележки, което може да се реши с по-дългогодишен договор. Много въпроси предизвикват редицата допълнителни тежести върху одиторската професия, някои дори необосновани, които ще доведат до затруднения и до завишаване на стойността на одиторския хонорар, без да се подобри качеството на одита. Претрупаността на контрола с множество въпроси, включително по несъществени елементи, не е гаранция за високо качество на одита. Прекомерната регламентация води до ограничаваща рамка и свеждане на дейността до изпълнение на определени технически изисквания. В същото време липсва достатъчно ефективен контрол относно споменатите и други въпроси. Публичният надзор над одиторите е необходим, но надзор не е равно на управленската функция „контрол”. Функцията на Комисията не бива да е да проверява отделните одитори, а системата като цяло – организация на дейността, спазването и ефективното осъществяване на системата и плановете за поддържане на квалификационното ниво на одиторите; системата за подготовка на кандидатите за дипломирани експерт-счетоводители; системата за придобиване на правоспособност и пр., Комисията трябва да поддържа връзка с представителите на потребителите, да изучава техните изисквания и потребности с цел отговаряне на очакванията на обществото. От сега действащия закон и проектозакона за нов такъв личи точно обратното – стремеж управленските функции на одиторската дейност да преминат към Комисията без отговорности и санкции и без спазване на чл. 26, § 5, ал. 1,буква „а” от Регламент 537 от 2014 г. Одитът има своето място в управлението и представянето на предприятията. Естествено е да има и слабости, особено когато се касае до сравнително млада професия при съвременните условия у нас. Но с всеки ден тя може да се подобрява. Одиторите по принцип са позитивни хора, независимо от професионалния скептицизъм, и могат, и ще го постигнат. Необходимо е обаче не само желание, а и подкрепа.
Свали като (0,44 MB)