0
Анализ; собствен капитал; рентабилност; ефект на финансовия лост; модел за анализ; методика за анализ
Обект на изследване в представената статия е рентабилността на собствения капитал – фундаментален показател за крайната ефективност от дейността на предприятието. Подчертава се, че използването на заемен капитал може да бъде фактор за повишаване на рентабилността на собствения капитал. Това е свързано с действието на т.нар. ефект на финансовия лост. Във връзка с това е представен и илюстриран с конкретен пример трифакторен модел за анализ, който се основава на връзката на рентабилността на собствения капитал с общата рентабилност на активите посредством финансовия лост. С оглед постигане на по-голяма задълбоченост и насоченост на резултатите и изводите от анализа се подчертава възможността за разширяване и усъвършенстване на разгледания модел за анализ. Отправната позиция за тази цел е моделът Дюпон за възвръщаемостта на инвестициите. Чрез метода на детерминираното факторно моделиране е изведен и представен разширен, петфакторен модел за анализ. Изразената чрез този модел зависимост създава възможност да се установява и дава оценка за влиянието на следните фактори върху отклонението между фактическото и критерийното равнище на рентабилността на собствения капитал: 1) промени в коефициента на задлъжнялост; 2) промени във вътрешния лихвен процент; 3) промени в коефициента на поглъщаемост на дълготрайните активи; 4) ускоряване или забавяне на обращаемостта на краткотрайните активи; 5) промени в общата рентабилност на база приходи. Самата методика за анализ е изяснена с подходящ формулен апарат и илюстрирана с конкретен пример.
Свали като (0,27 MB)