0
Финансов контрол; Българска екзархия; Княжество България; Привременен правилник за вътрешното управление в Българската екзархия; Устав за управление на Българската екзархия
Възстановяването на Българската православна църква през националния 19-и век безспорно е първото официално признаване на българската езиково-културна общност като самоопределяща се и самостойна нация в рамките мултиетническата Османска империя. След издаването на фермана от 1870 година най-значимото събитие през 1871 година е свикването на Църковно-народния събор, който на 14.05.1871 година приема Екзархийския устав. Същият е представен за одобрение на османското правителство (Високата порта). Такова одобрение обаче никога не е получено! По-късно, през месец септември 1875 година, е потвърден и изпратен за приложение в Екзархията т.нар. „Привременен устав“, състоящ се само от 4 члена, почти приповтарящ финансовата част от изготвения по-рано проект на Екзархийски устав. При отпечатването му обаче му е променено наименованието в „Привременен правилник за вътрешното управление в Българската екзархия“. С него дейците на Екзархията вече можели законно да събират приходите и да отчитат и контролират разходите си. Тъй като Българската екзархия (макар и османска държавна институция) финансово е била издържана след 1879 година от Княжество България, още през 1881 година екзарх Йосиф предлага проект за „Правилник за начина, по който би се харчили занапред отпущаните пари за училищата извън Княжеството“.
Свали като (0,23 MB)